Something wicked this way come...

Отлагам "по-сериозното" си писане тук, понеже е "по-сериозно", иначе казано - "отнемащо време". Планирала съм няколко доста любопитни публикации, но... приоритети. Какво да се прави.
До тогава се отпуснете с чаша топло, ухаещо мляко с какао, сгушете се в креслото или стола, пуснете си това (долу) и затворете очи!

Музикални в-дъх-новения

Our eyes were closed

With hearts open wide

Dismissed every rule to abide by

Our bodies undressed the layers of shy

Revealing the truth that was buried inside

Filled up feelings

That now are bursting at the seams...

/от "Reflections" на MisterWives/

Два шота Alternative на мойта сметка

Малко Gorrilaz никога не са излишни. ❤

Нещо Старо

INEXPLICABILITY

"Този разговор ме възхити в известна степен. Писането с теб винаги вдъхва особен вид сексуалност на настроението без да ми е особено ясно защо."

П.П.: Г. е "виновен".

PILOT

или

За Какво Иде Реч в Този Блог

Видно от неговото име - за "Какво Ли Не".

Този блог целият (ще) си е едно "опитно производство" (от англ. - "pilot production"). Той е трибуна - сцена, на която ще разигравам монолозите си. Да, точно така - монолози. Не търся диалог. Не се интересувам от чуждото мнение. Не "по принцип". Просто не тук.

Тогава ще попитате защо не деактивирам коментарите. Мина ми през ума да го направя, но аз съм от хората, които не отнемат правата на другите току-така, аз съм от онези, които подхождат с идеята, че всеки заслужава шанс, че хората изначално са добри. Затова е твърде вероятно да деактивирам коментарите впоследствие, всичко зависи от това какви хора ще попаднат тук и какво/как ще решат да коментират. Това е Интернет все пак, знам какво да очаквам.

Та така, този блог е моят опитен проект, чрез който да изразявам себе си, да коментирам различни теми, които ме вълнуват. Понякога ще съм злободневна, понякога ще съм странна (каквато, иначе, съм винаги), друг път ще съм друга, всякаква.

Можете да очаквате какво ли не.