Contrition

" So you can go

wait for divine intervention

to soothe your soul

in this waiting game we're playing

Should've known by now "

Love is Love

“ When I say, “I love you”, it’s not because I want you or because I can’t have you. It has nothing to do with me. I love what you are, what you do, how you try.
I’ve seen your kindness and your strength. ”

– Joss Whedon

Baila ♦ Danser ♦ Danza

Знам стъпките.

Твърде добре.

Мога да танцувам на ум. А мога и да стана и да се превърна във вълна, в копринена лента, в листо, носено от вятъра, във вода, която се стича по тялото, в змия, която се извива, приковава погледа, кара те да се вцепениш. Правила съм това.
Най-хубаво е да танцуваш със затворени очи. Най-истинският танц за мен е този, когато танцувам така. Без глупости. Без да виждаш света около себе си. Просто му трясваш клепачите в лицето и вече си отвъд, друго няма значение. Тъмнината е идеалният дансинг. Там, където няма никой друг. Само ти и музиката. Перфектният партньор.
Защото танцът Е да правиш любов. А правенето на любов Е изкуство.
Проста математика –   x = y = z
Пример на Теоремата за Съвършенство - без да има нужда да се добавя или отнема каквото и да било.
Хармония на тоновете, движенията, композицията във времето и пространството.
Астрономия на обичането. Трептенията предизвикват дисонанс с душата. Струнни теории...
Струни... Глас...

Музика, музика, музика...

3 години по-късно...

" И сглобяваме безброй разговори, размишлявайки за смисъла на една развалена епоха (…) тиха. Изгубена. "

" Топлината е в аурата на мисълта. "

" Знам, че е декември. Чувствам го. "

" Няма как да не бъда откровен. "

" Слънцето е за живите, приятелю. Снегът също. "

" Значи да витаеш опиянен от реалността. "

" Всеки е белязан от собственото си неудачие. "

" Да си обезверен значи именно, че не си звяр. Истинският рицар не носи доспехи, а разум. А вдъхновението? Това е принцесата, която го чука където ѝ падне. "

" Carpe diem. "

*  *  *

В Тишината се губя.

На другите винаги им е чудно как не ми е студено.

Кога стана?
...
Чувствам. Много. Проклятие-Благословия II

Винаги.

Чакам си снега, за да се преродя.

Значи да живееш, както живея аз.

Белезите са най-крас(нореч)ивото доказателство, че си живял.

Неразделни.

In perpetuum!

Използваните цитати са от Carpe diem.

Essence

Having a deep conversation

with someone who has

a brilliant mind

and

a beautiful soul

 

Mr Writer?

Post-mortem

Искаш ли да отключа онова старо място, потънало в прах
И да правим дисекция на труповете там?

I won't say...

Стисвам зъби, челюстите ме болят. Боря се.
Тази вечер за пръв път усетих умората, натрупала се от безчетните дни, в които се молех да заспя, макар да не исках...

Напоследък се уча да си позволявам като съм сама да казвам не на ум, а на глас: "F*CK YOU!" Помага ми, а и често ми идва да го казвам.

Трябва да си легна, за да стана утре рано... Не. Рано е. Нощта е млада.
Какво?
О, лирическо отклонение. Засичам светкавиците в мига, в който се родят, но не дочаквам да проплачат.

Толкова много умора. Едва държа очите си отворени. А тази песен защо ми влезе така веднага под мозъчната кора? Защото съм я изживяла, дишам (я) and I'm still breathin'.

F*CK YOU!
И продължавам да пея.
И продължавам да дишам; макар и трудно.
И продължавам да стискам зъби.

Cheers, darlin'

" The modern world is an awfully uncomfortable place,
Don't you think?
Yes, I know the accoutrements of modern living allow an ease of communication,
But the price paid for that is that no one actually sits and talks over a drink,
Like the good old days. "

- J.P.M.

*

" I can over-think everything and find a million ways to doubt myself. "

*

" You know, I can feel the fear that you carry around and I wish there was... something I could do to help you let go of it, because if you could, I don't think you'd feel so alone anymore. "

*

La mia anima è un pianoforte

The Sun

And when I get that feeling

I can no longer slide

I can no longer run

Ah no no

And when I get that feeling

I can no longer hide

For it's no longer fun

Ah no no

Well, you can say what you want

But it won't change my mind

I'll feel the same

About you

And you can tell me your reasons

But it won't change my feelings

I'll feel the same

About you

(...)

I've said goodnight

Try to sleep tight

(...)

The sun will shine from time to time

/извадки от "Say What You Want" на Texas/

90-тарско

Упражнения...

Поемам си дъх. 'Уча се' да дишам. Навсякъде чета колко било важно това. Не "да дишаш", а да се "упражняваш да дишаш". Честно казано, ако не става дума за певчески упражнения или за това как преди много години се научих да дишам "правилно" покрай бързото си ходене (а в последствие и катерене), наистина не сгрявам за какво става дума и ми звучи все така глупаво. Помагало било.
Не и на мен.
Дишам, защото съм жива. Дишам, защото така ми го диктува животът.

Слушам си 80-тарска музика, Jon Secada е виновен, покрай него ми тръгна вълната.
Зачената съм през един от най-любимите ми месеци в края на въпросното десетилетие и винаги нещо много специфично ме е дърпало към него. Буквално се чувствам притеглена като с въже, чийто край завършва с кукичка, а тя е закачена на диафрагмата ми. Може би е от това, че съм отраснала с голяма част от тази музика. Не знам. Специална ми е. Това е.

Отпивам на малки глътки от чая си и се чудя как точно да определя тона червено, който е, и точно докато пиша това изречение осъзнавам... Взимам кичур от косата си и го слагам над чашата... Един и същ тон са. ЕДИН И СЪЩ. Магия.
Пак... Тъй де, аз съм свикнала. Заобиколена съм от магия откакто се помня. Обикновено я виждам само аз. Магията така действа. Лудостта също. Вещиците, магьосниците, лудите - само ние виждаме онези неща, които ни правят такива, каквито сме. В това е красотата на съществуването ни. Тя си е само за нас. Уединението ни - също.

Мисля си за инсомнията ми. Вчера пробвах да я излъжа с едно хапче. Не стана. Упоритата негодница не се дава лесно. Ако се наложи пак да се изправим на ринга, се чудя дали да не пробвам как ще се справи с две. Онова другото хапче не е за нея, макар че вероятно ще я победи. То ще е последният ми опит, но не искам да стигам до него.

Една нощ в Банкок... та-ра-ра-там-там...
И си отварям атласа да се принеса там.
Тайланд, Камбоджа, Папуа Нова Гвинея, Нова Каледония,

Нова Зеландия. Отдавна си мечтая някой ден да отида там.
Две глътки чай останаха на дъното на чашата. Вече са студени. Часът е 2:22. Хаха, пак магии.

Без да усетя, се родих.
Sixpence None The Richer

За "n"-ти път в живота си се чудя дали, пък, да не си купя китара... или просто синтезатор. Нещо, което да пее с мен, нещо, с което да споделям любовта си към музиката, нещо, което да докосвам с пръсти, не само с глас, нещо, което... не знам.

Охх, охх, а 90-те?... Друго си е да се чувстваш жив. И като си ги пея тях не съм просто
ехо от миналото, призрак. Пълнокръвна съм. Жива. Топла. Тека във вените.
И навън. Стичам се по пръстите. Кап-кап-кап... по пода. Добре знам как да си съсипя живота.
Но музиката, човече, музиката! Изтича като кръв през ушите на блажено умиращия в съня си, отровен; но нехаен. Защото вече не е тук. Носи се с вятъра и нотите към небесата и нагоре още към Луната и звездите.

...

През смях...

Аз съм ужасен човек. /казвам го с най-голямата усмивка на лицето си/

По най-прекрасния възможен начин. /обичам се точно такава каквато съм, с всичките си недостатъци/

.

.

.

.

.

.

.

Не знам дали

всичко ще бъдЕ наред.

BUT F*CK THIS SH*T ANYWAY, AM I RIGHT! XD

-less

❤

“Perfer et obdura; dolor hic tibi proderit olim.”

– Ovid, Amores, Book III, Elegy XI