Contrition

" So you can go

wait for divine intervention

to soothe your soul

in this waiting game we're playing

Should've known by now "

Love is Love

“ When I say, “I love you”, it’s not because I want you or because I can’t have you. It has nothing to do with me. I love what you are, what you do, how you try.
I’ve seen your kindness and your strength. ”

– Joss Whedon

Baila ♦ Danser ♦ Danza

Знам стъпките.

Твърде добре.

Мога да танцувам на ум. А мога и да стана и да се превърна във вълна, в копринена лента, в листо, носено от вятъра, във вода, която се стича по тялото, в змия, която се извива, приковава погледа, кара те да се вцепениш. Правила съм това.
Най-хубаво е да танцуваш със затворени очи. Най-истинският танц за мен е този, когато танцувам така. Без глупости. Без да виждаш света около себе си. Просто му трясваш клепачите в лицето и вече си отвъд, друго няма значение. Тъмнината е идеалният дансинг. Там, където няма никой друг. Само ти и музиката. Перфектният партньор.
Защото танцът Е да правиш любов. А правенето на любов Е изкуство.
Проста математика –   x = y = z
Пример на Теоремата за Съвършенство - без да има нужда да се добавя или отнема каквото и да било.
Хармония на тоновете, движенията, композицията във времето и пространството.
Астрономия на обичането. Трептенията предизвикват дисонанс с душата. Струнни теории...
Струни... Глас...

Музика, музика, музика...

3 години по-късно...

" И сглобяваме безброй разговори, размишлявайки за смисъла на една развалена епоха (…) тиха. Изгубена. "

" Топлината е в аурата на мисълта. "

" Знам, че е декември. Чувствам го. "

" Няма как да не бъда откровен. "

" Слънцето е за живите, приятелю. Снегът също. "

" Значи да витаеш опиянен от реалността. "

" Всеки е белязан от собственото си неудачие. "

" Да си обезверен значи именно, че не си звяр. Истинският рицар не носи доспехи, а разум. А вдъхновението? Това е принцесата, която го чука където ѝ падне. "

" Carpe diem. "

*  *  *

В Тишината се губя.

На другите винаги им е чудно как не ми е студено.

Кога стана?
...
Чувствам. Много. Проклятие-Благословия II

Винаги.

Чакам си снега, за да се преродя.

Значи да живееш, както живея аз.

Белезите са най-крас(нореч)ивото доказателство, че си живял.

Неразделни.

In perpetuum!

Използваните цитати са от Carpe diem.

Essence

Having a deep conversation

with someone who has

a brilliant mind

and

a beautiful soul

 

Mr Writer?

Post-mortem

Искаш ли да отключа онова старо място, потънало в прах
И да правим дисекция на труповете там?

I won't say...

Стисвам зъби, челюстите ме болят. Боря се.
Тази вечер за пръв път усетих умората, натрупала се от безчетните дни, в които се молех да заспя, макар да не исках...

Напоследък се уча да си позволявам като съм сама да казвам не на ум, а на глас: "F*CK YOU!" Помага ми, а и често ми идва да го казвам.

Трябва да си легна, за да стана утре рано... Не. Рано е. Нощта е млада.
Какво?
О, лирическо отклонение. Засичам светкавиците в мига, в който се родят, но не дочаквам да проплачат.

Толкова много умора. Едва държа очите си отворени. А тази песен защо ми влезе така веднага под мозъчната кора? Защото съм я изживяла, дишам (я) and I'm still breathin'.

F*CK YOU!
И продължавам да пея.
И продължавам да дишам; макар и трудно.
И продължавам да стискам зъби.

Cheers, darlin'

" The modern world is an awfully uncomfortable place,
Don't you think?
Yes, I know the accoutrements of modern living allow an ease of communication,
But the price paid for that is that no one actually sits and talks over a drink,
Like the good old days. "

- J.P.M.

*

" I can over-think everything and find a million ways to doubt myself. "

*

" You know, I can feel the fear that you carry around and I wish there was... something I could do to help you let go of it, because if you could, I don't think you'd feel so alone anymore. "

*

La mia anima è un pianoforte

The Sun

And when I get that feeling

I can no longer slide

I can no longer run

Ah no no

And when I get that feeling

I can no longer hide

For it's no longer fun

Ah no no

Well, you can say what you want

But it won't change my mind

I'll feel the same

About you

And you can tell me your reasons

But it won't change my feelings

I'll feel the same

About you

(...)

I've said goodnight

Try to sleep tight

(...)

The sun will shine from time to time

/извадки от "Say What You Want" на Texas/

90-тарско

Упражнения...

Поемам си дъх. 'Уча се' да дишам. Навсякъде чета колко било важно това. Не "да дишаш", а да се "упражняваш да дишаш". Честно казано, ако не става дума за певчески упражнения или за това как преди много години се научих да дишам "правилно" покрай бързото си ходене (а в последствие и катерене), наистина не сгрявам за какво става дума и ми звучи все така глупаво. Помагало било.
Не и на мен.
Дишам, защото съм жива. Дишам, защото така ми го диктува животът.

Слушам си 80-тарска музика, Jon Secada е виновен, покрай него ми тръгна вълната.
Зачената съм през един от най-любимите ми месеци в края на въпросното десетилетие и винаги нещо много специфично ме е дърпало към него. Буквално се чувствам притеглена като с въже, чийто край завършва с кукичка, а тя е закачена на диафрагмата ми. Може би е от това, че съм отраснала с голяма част от тази музика. Не знам. Специална ми е. Това е.

Отпивам на малки глътки от чая си и се чудя как точно да определя тона червено, който е, и точно докато пиша това изречение осъзнавам... Взимам кичур от косата си и го слагам над чашата... Един и същ тон са. ЕДИН И СЪЩ. Магия.
Пак... Тъй де, аз съм свикнала. Заобиколена съм от магия откакто се помня. Обикновено я виждам само аз. Магията така действа. Лудостта също. Вещиците, магьосниците, лудите - само ние виждаме онези неща, които ни правят такива, каквито сме. В това е красотата на съществуването ни. Тя си е само за нас. Уединението ни - също.

Мисля си за инсомнията ми. Вчера пробвах да я излъжа с едно хапче. Не стана. Упоритата негодница не се дава лесно. Ако се наложи пак да се изправим на ринга, се чудя дали да не пробвам как ще се справи с две. Онова другото хапче не е за нея, макар че вероятно ще я победи. То ще е последният ми опит, но не искам да стигам до него.

Една нощ в Банкок... та-ра-ра-там-там...
И си отварям атласа да се принеса там.
Тайланд, Камбоджа, Папуа Нова Гвинея, Нова Каледония,

Нова Зеландия. Отдавна си мечтая някой ден да отида там.
Две глътки чай останаха на дъното на чашата. Вече са студени. Часът е 2:22. Хаха, пак магии.

Без да усетя, се родих.
Sixpence None The Richer

За "n"-ти път в живота си се чудя дали, пък, да не си купя китара... или просто синтезатор. Нещо, което да пее с мен, нещо, с което да споделям любовта си към музиката, нещо, което да докосвам с пръсти, не само с глас, нещо, което... не знам.

Охх, охх, а 90-те?... Друго си е да се чувстваш жив. И като си ги пея тях не съм просто
ехо от миналото, призрак. Пълнокръвна съм. Жива. Топла. Тека във вените.
И навън. Стичам се по пръстите. Кап-кап-кап... по пода. Добре знам как да си съсипя живота.
Но музиката, човече, музиката! Изтича като кръв през ушите на блажено умиращия в съня си, отровен; но нехаен. Защото вече не е тук. Носи се с вятъра и нотите към небесата и нагоре още към Луната и звездите.

...

През смях...

Аз съм ужасен човек. /казвам го с най-голямата усмивка на лицето си/

По най-прекрасния възможен начин. /обичам се точно такава каквато съм, с всичките си недостатъци/

.

.

.

.

.

.

.

Не знам дали

всичко ще бъдЕ наред.

BUT F*CK THIS SH*T ANYWAY, AM I RIGHT! XD

-less

❤

“Perfer et obdura; dolor hic tibi proderit olim.”

– Ovid, Amores, Book III, Elegy XI

F*CK THIS SH*T!

С последната си публикация ударих дъното. Обаче хубавото на дъното е, че като го удариш, единственото, което ти остава да правиш, е да се измъкнеш от там.
Първо се оглеждаш, после го обхождаш. И евентуално - виждаш, че там няма какво да се прави. Поглеждаш нагоре и си се чудиш защо и как си си позволил сам да слезеш ЧАК до тук.
Ако се познаваш достатъчно добре, ще знаеш какво и как те е довело въпреки самия теб.
Ще кимнеш с глава, ще си поемеш дъх и ще кажеш:
- Well... F*CK YOU!

Сериозно. F*CK THIS SH*T!

Не знам какво ми стана вчера - денят след като ударих дъното. Изглеждаше да е като всеки друг ден, в който си слизам бавно, но сигурно надолу, докато не осъзнах, че няма накъде повече. Тъй де, и в други по-дълбоки дупки съм била. Сигурно затова сега ми беше някак по-ясно да видя къде се намирам и да си спомня, че "съм била и по-зле", и за разлика от другите пъти, тоя път мога да се издърпам сама. /не че от предишните не съм, не, онези дупки бяха нещо друго, от тях ще се измъквам още дълго, но поне се катеря/
И тъпото ми писане и то е в една дупка, а предишните ми методи не го спасяват. Не, не, не. За себе си не ме е грижа толкова, но от него няма да се откажа. Ще се върна във формата, в която бях и в която ми харесваше да се чета, за да мога да продължа развитието си оттам. Ще си го върна! Обичам го! Искам си го обратно!

F*CK THIS SH*T!

Отварям друга книга. Тази ме депресира. Моите психични разстройства нямат нужда от допълнителни стимули, те и така си ме мъчат доволно.

Сменям плейлиста.

Пускам си ЕЛА ❤ :

Пускам си Оли-"bae":

Ще танцувам. Повече. Няма да мисля.

Ще правя всичко възможно да не мисля...

за да мога да танцувам.

Искам си формата! Искам си тялото обратно!

Искам си всичко обратно!
Всичко, което за толкова години малко по малко ми бе отнето.

Спирам да тлея.
Трябва да бъда ВЕДНЪЖ в живота си егоист.
Ако искам да оцелея.

Стига с тия глупости!

Време е да спра да се оставям на времето да ме убива.

Време е да се спася!

Sad, But True

Всичко в главата ми е пълна каша.

Аз съм не просто повредена стока, аз съм разглобена.

Разглобена отвъд всякаква възможност да бъда отново цяла.

25

(...) The way I'm running with you honey

Means we can break every law

I find it funny that you're the only

One I never looked for

There is something in you (...)

That tears down my walls

I weren't ready then

I'm ready now

I'm heading straight for you (...)

The sweetest devotion

Hit me like an explosion

All of my life I've been frozen

The sweetest devotion I know (...)

I've been looking for you baby

In every face that I've ever known

And there is something about (...) you (...)

That finally feels like home

You're my light you're my darkness

You're the right kind of madness

You're my hope you're my despair

You're my scope of everything everywhere (...)

*  *  *

Hello, it's me

I was wondering if after all these years you'd like to meet

To go over everything

They say that time's supposed to heal ya

But I ain't done much healing

Hello, can you hear me (...)

There's such a difference between us

And a million miles

Hello from the other side

I must have called a thousand times (...)

But when I call you never seem to be home

Hello from the outside

At least I can say that I've tried (...)

Hello, how are you

It's so typical of me to talk about myself I'm sorry

I hope that you're well

Did you ever make it out of that town where nothing ever happened

It's no secret that the both of us

Are running out of time (...)

*  *  *

I want every single piece of you

I want your heaven and your oceans too

Treat me soft but touch me cruel

I want to teach you things you never knew baby

Bring the floor up to my knees

Let me fall into your gravity

Then kiss me back to life to see

Your body standing over me

Baby don't let the lights go down (...)

Down down down

I miss you when the lights go out

It illuminates all of my doubts

Pull me in hold me tight don't let go

Baby give me light

I love the way your body moves

Towards me from across the room

Brushing past my every groove

No one has me like you do baby

Bring your heart I'll bring my soul

But be delicate with my ego

I want to step into your great unknown

With you and me setting the tone (...)

We play so dirty in the dark

Cause we are living world's apart

It only makes it harder baby

It only makes it harder baby

Harder baby (...)

Oooh (I miss you)

*  *  *

Everybody loves the things you do

From the way you talk

To the way you move

Everybody here is watching you

Cause you feel like home

You're like a dream come true

But if by chance you're here alone

Can I have a moment

Before I go?

Cause I've been by myself all night long (...)

You look like a movie

You sound like a song (...)

Let me photograph you in this light

In case it is the last time

That we might be exactly like we were

Before we realized

We were sad of getting old

It made us restless

It was just like a movie

It was just like a song

I was so scared to face my fears

Cause nobody told me that you'd be here

And I swear you moved overseas

That's what you said, when you left me

You still look like a movie

You still sound like a song (...)

It's hard to admit that

Everything just takes me back

To when you were there

To when you were there

And a part of me keeps holding on

Just in case it hasn't gone

I guess I still care

Do you still care? (...)

*  *  *

I remember all of the things that I thought I wanted to be

So desperate to find a way out of my world and finally breathе

Right before my eyes I saw, my heart it came to life

This ain't easy it's not meant to be

Every story has it's scars

When the pain cuts you deep

When the night keeps you from sleeping

Just look and you will see

That I will be your remedy

When the world seems so cruel

And your heart makes you feel like a fool

I promise you will see

That I will be, I will be your remedy

No river is too wide or too deep for me to swim to you

Come whatever I'll be the shelter that won't let the rain come through (...)

And I will always love you

Love you (...)

*  *  *

(...) If you're not the one for me

Why do I hate the idea of being free?

And if I'm not the one for you

You've gotta stop holding me the way you do

Oh honey if I'm not the one for you

Why have we been through what we have been through

It's so cold out here in your wilderness

I want you to be my keeper

But not if you are so reckless

If you're gonna let me down, let me down gently

Don't pretend that you don't want me

Our love ain't water under the bridge (...)

Say that our love ain't water under the bridge

What are you waiting for?

You never seem to make it through the door

And who are you hiding from?

It ain't no life to live like you're on the run

Have I ever asked for much?

The only thing that I want is your love (...)

*  *  *

Take your eyes off of me so I can leave

I'm far too ashamed to do it with you watching me

This is never ending, we have been here before (...)

Please stay where you are

Don't come any closer

Don't try to change my mind

I'm being cruel to be kind

I can't love you in the dark

It feels like we're oceans apart

There is so much space between us

Maybe we're already defeated

Ah-yeah-yeah-yeah-yeah-yeah-yeah everything changed me

You have given me something that I can't live without

You mustn't underestimate that when you are in doubt

But I don't want to carry on like everything is fine

The longer we ignore it all the more that we will fight

Please don't fall apart

I can't face your breaking heart

I'm trying to be brave (...)

We're not the only ones

I don't regret a thing

Every word I've said

You know I'll always mean

It is the world to me

That you are in my life

But I want to live

And not just survive

That's why I can't love you in the dark

It feels like we're oceans apart

There is so much space between us

Maybe we're already defeated

Cause ah-yeah-yeah-yeah-yeah-yeah-yeah everything changed me

And I (...) think you can save me

*  *  *

I only wanted to have fun

Learning to fly, learning to run

I let my heart decide the way

When I was young

Deep down I must have always known

That this would be inevitable

To earn my stripes I'd have to pay

And bare my soul

(...) I feel like my life is flashing by

And all I can do is watch and cry

I miss the air, I miss my friends

I miss my mother; I miss it when

Life was a party to be thrown

But that was a million years ago (...)

*  *  *

I will leave my heart at the door

I won't say a word

They've all been said before, you know

So why don't we just play pretend

Like we're not scared of what is coming next

Or scared of having nothing left

Look, don't get me wrong

I know there is no tomorrow

All I ask is

If this is my last night with you

Hold me like I'm more than just a friend

Give me a memory I can use

Take me by the hand while we do what lovers do

It matters how this ends

Cause what if I never love again?

I don't need your honesty

It's already in your eyes

And I'm sure my eyes, they speak for me

No one knows me like you do

And since you're the only one that matters

Tell me who do I run to? (...)

Цитатите са от песните на Adele:

"Sweetest Devotion", "Hello", "I Miss You", "When We Were Young", "Remedy",

"Water Under The Bridge", "Love In The Dark". "Million Years Ago", "All I Ask"

Fatality

Пише ти тя. Пише за теб.

Да пише! Още едно объркано и нещастно момиче.

Точно като мен.

Макар да съм склонна да допусна, че аз съм далеч по-объркана.

Това не е състезание. И тук няма нищо, с което да се гордея.

Кой е по-по-най-... нещастен.

* * *

То и аз ти пиша. Ама кел файда.

Пиша за теб. Но ти не знаеш.

Аз и не знам дали искам да знаеш. Така е по-спокойно. По-сигурно.

Позицията на страхливеца.

Мен не ме е срам. Признавам си.

Естествено, че ме е страх.

Страх ме е да кажа и на приятелите си, понеже не искам да чувам неща, които си мисля, че вероятно ще ми кажат.

Кога съм имала приятел, който да е знаел какво да ми каже?

Аз съм си решила отдавна – тези неща са лични.

Като са лични болят по-малко.

Понеже няма по-голяма болка от срама. От съжалението.

Не искам нищо на никого да признавам. Не искам да ме е срам от себе си. Защото не ме е.

Но не искам да се чувствам така сякаш трябва да ме е.

Аз съм глупав мазохист и си го знам.

Почти съм склонна да заплача като си го припомням толкова редовно. Но каква полза? Сълзите нищо не променят.

Най-трудната борба е като всеки път щом се влюбиш, се налага да се учиш наново да обичаш. Трябва само да си убиеш егоизма. Но егоизмът от любов е най-трудният за убиване. Тоя “lvl” съм го минавала. Ама всеки път на различна трудност.

Който си е мислел, че колкото повече пъти си го правил, толкова по-бързо и лесно ще става в бъдеще, е глупав “n00b”. Това не ти е някоя “lame” игричка, бе, “m8”!

Животът става все по-сложен и труден, нали затова го трупаш тоя “experience”!

GAME ON!

Детайли II

" Не съм писал от безброй дни. Но кой брои времето, в което линее? Вече нямам план. Липсва ми концепция за Желания. Отложил съм пусковия срок на мечтите си. "

" Очаквам утрешния ден с надеждата да не дойде. "

" подчертавам света, за да си го върна "

" По-често съм сам сред хора, отколкото сам със себе си. Приказвам си на ум. "

" Безпътицата води до сгромолясване. Сгромолясването - до тишина. Тишината губи времето. Времето е броено. "

" Но неизказаните мисли са като незаровеното тяло – започват да миришат. "

" и се чудя колко бързо се претръпва пред неугледното "

*  *  *

Отдавна.

Страх ме е, че ще дойде.

Копирам си извадки, защото не мога да те имам по друг начин.
Имам само себе си и себе си - в твоите думи. Копирам се и се запазвам. За да се запазя.

Цял живот.

И като се сгромолясаш, всичките травми са мозъчни. Мозъчните травми не се лекуват. Какво значение има времето тогава?

А хората, изглежда, са загубили обонянието си. Само аз се задушавам.

Проклятието ми е, че никога няма да претръпна.
То е моята благословия.

Използваните цитати са от 99 стотинки.

(...)

Baby,
(...)
Please don’t say
That I’m begging you for love

Baby, let me stay
When the world is gone
Promise I’ll behave
Never right you wrongs
Is that what you want
Like the other boys?
Someone you can throw
Like the other toys?

Baby, let me stay
When the world is gone
Promise I’ll behave
Never right your wrongs

Is that what you found
Like the other boys
Someone you can drown
Like the other noise?!

/извадки от "Bassically" на Tei Shi/

К & К

Не знам за кой (почти) пореден ден сънувам много странни сънища, понякога запомням нещо, по-често всичко си отива като прашинки на вятъра. /all we are is... прашинки на вятъра/

Отпред и отляво.
Усещам болка.
Докосвам мястото на шията си.
Сякаш някой ме е душил.
Какво се е случило? Какво, по дяволите, съм сънувала?!

Сънищата ми обичат да прекрачват границата на реалността. Рядко. По изключение. Но винаги по сходен зловещ начин.

Какво се случва?
Накъде върви животът ми?
Животът ми се върти, затворен между тези няколко стени.
Един апартамент.
Гладна стачка.
Животът ми е умопобъркан, вкаран по неволя в нещо като затвор, нещо като лудница, където е принуден да гладува, за да се подхранва Лудостта му. Тя е в него, тя е там. Някъде, в дълбините. Спотайва се. Разяжда.
Как да се бориш срещу онова, което е вътре в него, в теб?
Трябва да излезеш.

Ако сте заедно, заедно ще паднете.
Капитанът остава.
Капитанът и Корабът.

Те Винаги.
Потъват Заедно.

...

Сънувам. Сънищата ми са многозначни. Често си там. Толкова много въпроси... и толкова малко отговори.
Тревожността ми няма нужда от допълнителни провокации. Но мозъкът ми не ме пита дали искам да сънувам. Или какво.
Бих те сънувала.
Но не така.

Събуждам се и не откривам разликата.

Живея в този кошмар. Просто насън няма как да избягам. Не мога да се скрия.

Ти си сън. Виждам те. Протягам ръка да те докосна... и изчезваш.
Кога сънувам?

Мисля си за теб и ти ми пишеш.

Винаги знаеш какво да кажеш.

Думите ти са като златни песъчинки насред голяма река.

Златната треска е специален вид наркомания. Много тежък стадий на пристрастяване. От онези, които ти носят най-голяма наслада... И чиято абстиненция съсипва всичко друго със замах.

Just an artist

Обич(ам)

Обич тиха и спокойна, която се усмихва, и чувстваш така сякаш слънцето да целува клепачите ти. Погалва лицето ти и прокарва пръсти през косите ти. Като лъчи през разлистили се клони, рисуващи шарени сенки. Примигваш.
Топло е. Сърцето ти.
Да си спокоен не значи да скучаеш.
Играй!
Обичай.

Обичай напук. Удивителна!

I ain't no fortunate one

I see the bad moon arising

I see trouble on the way.

I see earthquakes and lightnin'.

I see bad times today.

Don't go around tonight,

Well, it's bound to take your life,

There's a bad moon on the rise.

I hear hurricanes ablowing.

I know the end is coming soon.

I fear rivers over flowing.

I hear the voice of rage and ruin.

Пих. И пих отново. Беше грешка. Второто.
Сърцето ми го връща. Препуска.
Там някъде. В далечината. Кънтежът от тропота му отеква. Вибрациите като псалм ехтят в пуста катедрала. Готическите сводове се преплитат над главите ни, а тъмнината като бездна ги изпива, потъват в нея, падина без дъно. Мариана.
А ехото, едва дочуто, отеква в костите ми. Кръвта се вълнува в ритъм с тях, залива мозъка ми с прилива. Танцувам под Луната, пея ѝ... ритуалите на Луденс и Хематопойезис.
Минорно
И Магично.
Аз съм Хеката.
Помирявам тялото и  душата си със света.

Не спя

Не спя и пиша.

Не спя и чета.

Харесва ми да те чета.

Харесва ми да пиша така.

Чета и слушам музика.

Слушам музиката и се поклащам в ритъм.

Пея.

Пея и пиша.

Чета и пея.

Вчера си припомних какво беше да пиша някога.

Хареса ми.

Харесва ми, но не знам дали това, което си пожелавам, е това, което искам. Дали ще го искам, ако се сбъдне.

Страх ли се нарича това или съмнение? Или и двете?

Трябва да се изкъпя, но е 2 и половина посред нощ. Не че ще спя.

С Инсомнията пак сме приятелки. Тя ми е приятелка. Аз на нея – не. Но тя не пита. Долната лесбийка ме изнасилва (почти) всяка нощ. А аз не мога да я спра.

Пея си. Почти като пияна.

Ако не ми се виеше свят, щях да стана и да танцувам.

Сега танцувам само наум.

Тъжно, нали?

Не ме съжалявай, аз съм жалка и без твоето съжаление.

Тъга и Тишина

Не знам къде сбърках. И въобще дали някъде съм бъркала.

Какво се промени?

И как така ти спря да ме виждаш? Омръзна(х) ли ти? Или служех за разсейване докато траят рекламите?

Сега се чудя ти виждал ли си ме въобще. Имаше ли възможност, опита ли се дори да ме видиш такава, каквато съм. А искал ли си?

Съмнявам се.

Аз съм призрак.

Гледаш през мен и виждаш други.

Веригите ми тракат и гюлето се влачи. Стържещият звук от метал вие, но само Луната ме чува.

Ти си оглушал. Доброволно.

Далечен си ми, едва те виждам. Изглеждаш нереален. А спомените ми ми се струват все повече като сънища. Трудно ми е да повярвам, че са се случвали.

Нищо хубаво не ми се случва. А хубавото, което ми се е случвало, избледнява, сякаш никога не е било. Изчезва, малко по малко.

Но ти не знаеш.

И ти изчезваш.

Детайли...

" Аз съм щастливец с неудачни решения. "

" Животът ми е красив, но хронично разстроен. "

" А колко хора ще се возят в автобуса с мен? "

" Нямам никаква полза и намерение да се шегувам. Ще остана мил. Ще карам. "

" Харесвам отчаяните истини, защото сълзите им парят. "

" Душата се лекува с думи, добре втрити на правилните места. "

" Не е срамно да пееш без глас, но е жалко да шептиш, когато ти се скача. Скачай, глупако и престани да бъдеш такъв. И не. Не бъди себе си, бъди какъвто искаш да си. Мечтай. Чуждите мечти не са твои. Не мисли това, което и аз, мисли нещо повече. Трябва да търсим висини на духа, когато виреем в низини на преуспяването. Да бъдеш никой, не изисква кой знае какви усилия. Затова какъвто и да е денят, гледай да е хубав. Да, когато си сам в леглото, няма правилна страна, на която да се обърнеш, но часовникът на стената тиктака, но не за да шуми. Да си силен, значи да надмогваш себе си, а не другите, тогава си насилник. "

" Затова се чувствам като дете-психопат, на което са дали зареден пистолет, с който стрелям във въздуха, свалям злите планети, обявявам край на света, начало на човечеството и отивам да си купя фанфари, защото може и да ми потрябват. "

*  *  *

Уча се да бъда щастлива наистина.

Аз съм естет. Обичам живота. Искало ми се е да се самоубия.

Искаш ли да се возя в автобуса с теб?

Тъжно ми е за хората, които не умеят да бъдат сериозни. Кога за последно си бил сериозен?

Отчаянието ми е било онова, което нееднократно се е опитвало да ме убие.

И ме е направило по-силна. Защото не е успяло.

Ти ме лекуваш(е) най-добре. Какво стана? Не ти ли пука вече?

Вероятно е така, защото съм жалка.

Надмогвам се. Тренирам го.

Родила съм се (да бъда) дете.

А не човек.

Използваните цитати са от Фанфари.

Май няма да бъде Април

Априлско време. Топло, полъхващо. С буреносна, дъждовно свежа душа. ❤

Април винаги минава неусетно.

Credits: *Nishe

Когато съм сама

Този блог се превърна в един малък голям апотеоз на невъзможността ми да пиша тук, да пиша някак си въобще, да се организирам така както бих искала. Хващам се, че често просто ми се иска да споделям музика в него (както си му тръгна от началото). Но той не бе предвиден за това. Сега се чудя дали да не скрия тия предни публикации. Все още имам плановете в главата си. И те са не малко. Но просто въздъхвам и продължавам да си пея. Пеенето ме успокоява. Терапевтично ми е. Така съм се опазила от самата себе си всичките тези години. Аз се разбирам. Вие мен - не. Затова пея.
И сега се замислям, че може би затова пея, само когато съм сама. Със себе си. На себе си.
И някак винаги ме е било "срам" да пея пред други. Казвала съм на хората, че ме е "срам", а те веднага решават, че е "защото вероятно не мога да пея".
Не. Пеенето е станало твърде интимно, твърде лично за мен.
Да пея пред друг, както го правя за себе си, би значило да се разголя, да се разкрия повече, отколкото съм го правила преди. Да бъда уязвима, да бъда гола, да бъда лесно "ранима" почти.
Дори пред родителите си не пея така както пея, когато съм сама. Те са чували по-скоро полу-прикрито тананикане. Отпускам гласа си и пея с душа само
Когато съм сама.