I won't say...

Стисвам зъби, челюстите ме болят. Боря се.
Тази вечер за пръв път усетих умората, натрупала се от безчетните дни, в които се молех да заспя, макар да не исках...

Напоследък се уча да си позволявам като съм сама да казвам не на ум, а на глас: "F*CK YOU!" Помага ми, а и често ми идва да го казвам.

Трябва да си легна, за да стана утре рано... Не. Рано е. Нощта е млада.
Какво?
О, лирическо отклонение. Засичам светкавиците в мига, в който се родят, но не дочаквам да проплачат.

Толкова много умора. Едва държа очите си отворени. А тази песен защо ми влезе така веднага под мозъчната кора? Защото съм я изживяла, дишам (я) and I'm still breathin'.

F*CK YOU!
И продължавам да пея.
И продължавам да дишам; макар и трудно.
И продължавам да стискам зъби.