...

Сънувам. Сънищата ми са многозначни. Често си там. Толкова много въпроси... и толкова малко отговори.
Тревожността ми няма нужда от допълнителни провокации. Но мозъкът ми не ме пита дали искам да сънувам. Или какво.
Бих те сънувала.
Но не така.

Събуждам се и не откривам разликата.

Живея в този кошмар. Просто насън няма как да избягам. Не мога да се скрия.

Ти си сън. Виждам те. Протягам ръка да те докосна... и изчезваш.
Кога сънувам?

Мисля си за теб и ти ми пишеш.

Винаги знаеш какво да кажеш.

Думите ти са като златни песъчинки насред голяма река.

Златната треска е специален вид наркомания. Много тежък стадий на пристрастяване. От онези, които ти носят най-голяма наслада... И чиято абстиненция съсипва всичко друго със замах.