К & К

Не знам за кой (почти) пореден ден сънувам много странни сънища, понякога запомням нещо, по-често всичко си отива като прашинки на вятъра. /all we are is... прашинки на вятъра/

Отпред и отляво.
Усещам болка.
Докосвам мястото на шията си.
Сякаш някой ме е душил.
Какво се е случило? Какво, по дяволите, съм сънувала?!

Сънищата ми обичат да прекрачват границата на реалността. Рядко. По изключение. Но винаги по сходен зловещ начин.

Какво се случва?
Накъде върви животът ми?
Животът ми се върти, затворен между тези няколко стени.
Един апартамент.
Гладна стачка.
Животът ми е умопобъркан, вкаран по неволя в нещо като затвор, нещо като лудница, където е принуден да гладува, за да се подхранва Лудостта му. Тя е в него, тя е там. Някъде, в дълбините. Спотайва се. Разяжда.
Как да се бориш срещу онова, което е вътре в него, в теб?
Трябва да излезеш.

Ако сте заедно, заедно ще паднете.
Капитанът остава.
Капитанът и Корабът.

Те Винаги.
Потъват Заедно.