" Аз съм щастливец с неудачни решения. "
" Животът ми е красив, но хронично разстроен. "
" А колко хора ще се возят в автобуса с мен? "
" Нямам никаква полза и намерение да се шегувам. Ще остана мил. Ще карам. "
" Харесвам отчаяните истини, защото сълзите им парят. "
" Душата се лекува с думи, добре втрити на правилните места. "
" Не е срамно да пееш без глас, но е жалко да шептиш, когато ти се скача. Скачай, глупако и престани да бъдеш такъв. И не. Не бъди себе си, бъди какъвто искаш да си. Мечтай. Чуждите мечти не са твои. Не мисли това, което и аз, мисли нещо повече. Трябва да търсим висини на духа, когато виреем в низини на преуспяването. Да бъдеш никой, не изисква кой знае какви усилия. Затова какъвто и да е денят, гледай да е хубав. Да, когато си сам в леглото, няма правилна страна, на която да се обърнеш, но часовникът на стената тиктака, но не за да шуми. Да си силен, значи да надмогваш себе си, а не другите, тогава си насилник. "
" Затова се чувствам като дете-психопат, на което са дали зареден пистолет, с който стрелям във въздуха, свалям злите планети, обявявам край на света, начало на човечеството и отивам да си купя фанфари, защото може и да ми потрябват. "
* * *
Уча се да бъда щастлива наистина.
Аз съм естет. Обичам живота. Искало ми се е да се самоубия.
Искаш ли да се возя в автобуса с теб?
Тъжно ми е за хората, които не умеят да бъдат сериозни. Кога за последно си бил сериозен?
Отчаянието ми е било онова, което нееднократно се е опитвало да ме убие.
И ме е направило по-силна. Защото не е успяло.
Ти ме лекуваш(е) най-добре. Какво стана? Не ти ли пука вече?
Вероятно е така, защото съм жалка.
Надмогвам се. Тренирам го.
Родила съм се (да бъда) дете.
А не човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.