Не спя

Не спя и пиша.

Не спя и чета.

Харесва ми да те чета.

Харесва ми да пиша така.

Чета и слушам музика.

Слушам музиката и се поклащам в ритъм.

Пея.

Пея и пиша.

Чета и пея.

Вчера си припомних какво беше да пиша някога.

Хареса ми.

Харесва ми, но не знам дали това, което си пожелавам, е това, което искам. Дали ще го искам, ако се сбъдне.

Страх ли се нарича това или съмнение? Или и двете?

Трябва да се изкъпя, но е 2 и половина посред нощ. Не че ще спя.

С Инсомнията пак сме приятелки. Тя ми е приятелка. Аз на нея – не. Но тя не пита. Долната лесбийка ме изнасилва (почти) всяка нощ. А аз не мога да я спра.

Пея си. Почти като пияна.

Ако не ми се виеше свят, щях да стана и да танцувам.

Сега танцувам само наум.

Тъжно, нали?

Не ме съжалявай, аз съм жалка и без твоето съжаление.