Не знам къде сбърках. И
въобще дали някъде съм бъркала.
Какво се промени?
И как така ти спря да ме
виждаш? Омръзна(х) ли ти? Или служех за разсейване докато траят рекламите?
Сега се чудя ти виждал ли си
ме въобще. Имаше ли възможност, опита ли се дори да ме видиш такава, каквато
съм. А искал ли си?
Съмнявам се.
Аз съм призрак.
Гледаш през мен и виждаш
други.
Веригите ми тракат и гюлето
се влачи. Стържещият звук от метал вие, но само Луната ме чува.
Ти си оглушал. Доброволно.
Далечен си ми, едва те
виждам. Изглеждаш нереален. А спомените ми ми се струват все повече като
сънища. Трудно ми е да повярвам, че са се случвали.
Нищо хубаво не ми се случва.
А хубавото, което ми се е случвало, избледнява, сякаш никога не е било.
Изчезва, малко по малко.
Но ти не знаеш.
И ти изчезваш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.