F*CK THIS SH*T!

С последната си публикация ударих дъното. Обаче хубавото на дъното е, че като го удариш, единственото, което ти остава да правиш, е да се измъкнеш от там.
Първо се оглеждаш, после го обхождаш. И евентуално - виждаш, че там няма какво да се прави. Поглеждаш нагоре и си се чудиш защо и как си си позволил сам да слезеш ЧАК до тук.
Ако се познаваш достатъчно добре, ще знаеш какво и как те е довело въпреки самия теб.
Ще кимнеш с глава, ще си поемеш дъх и ще кажеш:
- Well... F*CK YOU!

Сериозно. F*CK THIS SH*T!

Не знам какво ми стана вчера - денят след като ударих дъното. Изглеждаше да е като всеки друг ден, в който си слизам бавно, но сигурно надолу, докато не осъзнах, че няма накъде повече. Тъй де, и в други по-дълбоки дупки съм била. Сигурно затова сега ми беше някак по-ясно да видя къде се намирам и да си спомня, че "съм била и по-зле", и за разлика от другите пъти, тоя път мога да се издърпам сама. /не че от предишните не съм, не, онези дупки бяха нещо друго, от тях ще се измъквам още дълго, но поне се катеря/
И тъпото ми писане и то е в една дупка, а предишните ми методи не го спасяват. Не, не, не. За себе си не ме е грижа толкова, но от него няма да се откажа. Ще се върна във формата, в която бях и в която ми харесваше да се чета, за да мога да продължа развитието си оттам. Ще си го върна! Обичам го! Искам си го обратно!

F*CK THIS SH*T!

Отварям друга книга. Тази ме депресира. Моите психични разстройства нямат нужда от допълнителни стимули, те и така си ме мъчат доволно.

Сменям плейлиста.

Пускам си ЕЛА ❤ :

Пускам си Оли-"bae":

Ще танцувам. Повече. Няма да мисля.

Ще правя всичко възможно да не мисля...

за да мога да танцувам.

Искам си формата! Искам си тялото обратно!

Искам си всичко обратно!
Всичко, което за толкова години малко по малко ми бе отнето.

Спирам да тлея.
Трябва да бъда ВЕДНЪЖ в живота си егоист.
Ако искам да оцелея.

Стига с тия глупости!

Време е да спра да се оставям на времето да ме убива.

Време е да се спася!